Луната сякаш стоеше във мъгла
окъпана в мислите междукаше едва.
Мисли , чуства по сладки от роса,
роса стаила се в твоята коса .

Влудява безумно сърцето 
а когато сърцето лудува
времето спира , спира дъхат .
В главата лудешки живота 
препуска в миг .

Луна окъпана в нежна роса
осветяваща пътечка една
докоснала плахо сърцето едва.
Свила гнездо в моята съдба .