Бьлгарио, родина на мойте деди
тези дето в песни те възпяха
и кръвта си те за теб проляха
Ти си тъй красива с твойте
чудни планини и тъй богата
с твойте равнини.

Щедра беше,на всеки по нещо ти дари,
На чужди хора, азбука ти даде,
със сърце голямо , ти братя ги нарече
на вяра и любов ги врече .

Когато беше ти робиня,
твойте чада с кръв и чест те защитиха,
от тешко робство освободиха.
Но само туй не беше отредено.
Ти много кръв проля,
и от плътта си даде.

Колкото ти беше всеотдайна,
дваж повече предатели неверни
за личното си благо те продават.
Прости Българио велика,
родина на мойте деди

ИВАН ВАЗОВ - ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

web

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът