хвърлих те в разум и

тъга.

Хвърлих те в

безпокоя

в ъгъла на пустошта .

Във сетния си час .

обричам , любовта си

в теб заричам .

Аз пишех ,молех се

и виках .

Безмълвно времето

стоеше разцепило