Луната ясна
звездите падат като снежинки,
оо, не било луна а твоето прозорче,
свети нежно в ноща.
Студено е и сняг въли.
Далеч си ти а душата свита е .
В очите напират пак сълзи .
Луната в очите отразена е,
сълзите капят , стичат се
по нежното лице а мислите
са някъде далеч ,
далеч при твоето сърце.